Бизнес-процеси и мотивация — изпреварвайки времето
23.05.2013
Да разгледаме популярните начини за организиране от сътрудниците на собственото им работно време (в посока на нарастване на «нивото на професионална отговорност»):
Трябва да се заемат с «видими» достижения на конкретни цели. Ако задачата трябва да се приключи за седмица, а аз мога за ден — ще проточа времето, та нали така или иначе получавам заплата.
Не ми е интересно да развивам чужд бизнес.
Да, вижда се, че за постигане на целите трябва и пода да се измие и куп други работи — но аз ще се размърдам, само ако за това дават бонус.
За постигане на целите трябва да се създаде бизнес-процес, ясно е как, аз мога да опиша необходимите стъпки и варианти — за да може и друг сътрудник с моята квалификация по принцип да постигне целите аналогично. Но тогава няма да съм нужен повече и от това ще се възползват колегите-конкуренти :-)
Ясно е как да създам/оптимизирам бизнес-процес. Също така може да се опишат стъпките и да се обучат по-слабо квалифицираните сътрудници да ги изпълняват. Но тогава ще стана ненужен и, нещо по-лошо — с поставената ми задача ще могат да се заемат слабо квалифицирани, но по-амбициозни/драпащи по кариерната стълба (за слава и пари, например Даниел Козарев).
Е струва ли си да се старая да правя повече, отколкото е нужно, да внедрявам и подобрявам бизнес-процеси?
Моето мнение е Да! Това отлично те развива и като мениджър, и като специалист — носи огромен позитивен опит. Ти носиш полза не само на себе си, но и на цялата фирма — и даже ако това не бъде оценено, чувството на дълбоко удовлетворение е осигурено :-)
Очевидно е също, че ефективността е изгодна преди всичко на самата компания, затова трябва да се постараеш да разкриеш потенциала на сътрудниците от 4 и 5 «ниво», да защитиш тяхното творческо желание да направят фирмата по-успешна.
Без повишаване на нивото на доверие на сътрудниците към компанията и обратно е невъзможно да се постигат цели. Достатъчно е да се промълви фразата: «Тук никой не ви е вързал, пред вратата има опашка», «не изказвай своето мнение, първо питай ръководителя», «как ви търпя, идиоти» — и работата е провалена, отново «скатавки» и «брачни договори» :-) Сътрудниците, които «откровено не стават» — няма да създават бизнес-процеси и база знания, които да ги заменя.
Но ако се изгради и поддържа прозрачна схема за управление, ако се внедри информационна система (интранет) и/или аналог на корпоративна социална мрежа — където всеки може да изказва своето мнение открито и по същество (колкото и да е странно, преобладаващата част се изказват именно по работа, а не за екскурзията до Венеция) — тогава сътрудниците ще мислят как да подобрят общата дейност, ще влагат в работата частички от самите себе си. Отношението към труда става одухотворено, като в притчата: «Вие какво правите? Камъни редим. А вие какво правите? Храм строим!»
Добре е, че компаниите с подобна открита творческа корпоративна култура, насочена към ефективност стават все повече и повече в нашата страна.
Та нали именно желанието де се решат предстоящите задачи колкото се може по-ефективно, без криене зад тях и без разтягане на удоволствието за цялото определено време, системния подход, изграждането на самостоятелна независеща постоянно от Вас система (бизнес-процес) — създава от сътрудника професионалист с голяма буква! Успех на всички.
Да разгледаме популярните начини за организиране от сътрудниците на собственото им работно време (в посока на нарастване на «нивото на професионална отговорност»):