Защо не трябва да се забранява «неработния» контент?
29.05.2013
Когато става въпрос за социалните интранет системи и организация на съвместна работа, рано или късно изскача темата за несвързания с работата («неработен») контент. Менажерите и ръководителите на фирми искат да знаят, как да намалят това съдържание до минимум и да получат пълна концентрация на сътрудниците върху работните задачи. Отговор: това е невъзможно. Нещо повече, това не трябва да се прави в никакъв случай. Представете си само, колко писма изпращат хората не по работа един на друг всеки ден. Колко разговора на странични теми. Разбира се, може да се сложат навсякъде камери и микрофони. Или да се чете цялата електронна кореспонденция в компанията.
Въпроса е в това, какво ще даде всичко това? Какво ще получи фирмата, ако превърне хората в роби-зомбита? Хората не са автомати. Хората - са социални същества. Много по-полезно е не да се забранява, а напълно обратно – да се поощрява появата на «неработен» контент в корпоративната мрежа (и не само).
Когато хората имат възможност свободно да взаимодействат и да общуват, те започват да изграждат някакви взаимоотношения. Постепенно между тях възниква доверие. Какво става, когато взаимоотношенията се развиват, а доверието расте? Много просто: хората започват по-ефективно да комуникират, да си споделят идеи, да експериментират, да си сътрудничат, заедно да създават нещо креативно.
Така че нека работниците имат група за тенис на маса, общност на вегетарианци, клуб за домашни любимци. Дайте на хората възможност да създават добри отношения и да се доверят един на друг. Иновационните идеи и новите компании възникват не по време на ритуалното седене зад компютъра, а в процеса на общуване с хората, когато ние говорим за увлеченията си, за това, че ни е действително интересно.
Ние не сме акумулаторни батерии, които може да се свържат към производствено устройство за 8-9 часа, да се пуснат вкъщи за кратко презареждане, а след това отново да се подкарат на работа – да захранват механизмите, и така до безкрайност. Ние не можем така, пък и не сме длъжни. Укрепването на връзките между сътрудниците с помощта на «неработния» контент си струва да се поощрява. Мащабно погледнато, това е жизнено необходимо за успешното развитие на съвместната работа вътре в компанията. Хората не могат и няма адекватно да общуват и да сътрудничат с тези, на които нямат доверие.
Никой не казва, че всичко трябва да се пусне на самотек. Съвместната работа подразбира наличие и на съответните технологии и, на нещо още по-важно - определена стратегия. Просто не забравяйте: доверието, което възниква в хода на «неработните» разговори, може да струва значително повече време, което изглежда изгубено за празни приказки.
Автора на статията, Джейкъб Морган, дава много нагледен пример от собствената си практика. В една нефтодобиваща компания всичко се развивало по описания от нас сценарий. Постоянно нараствал броя на «неработните» разговори и контент. Ръководството сериозно се обезпокоило от проблема и започнало да обмисля контрамерки. И ето една от бригадите отишла на сондаж. В хода на работата било забелязано, че при сондирането в определени райони, работните повърхности на сондите започват да се топят. Тук трябва да се напомни, че става дума за огромни сонди със значителна стойност. Никой не знаел, как да се реши проблема. Благодарение на това, че в този момент сътрудниците в компанията общували свободно, имали доверие един към друг, открито обменяли информация, те намерили вътре във фирмата човек, който им подсказал подходящо решение. В резултат на това компанията икономисала около милиард долара. От тогава въпроса за «неработния» контент в компанията повече не е повдиган.
